Аз-пепляшката и нашето висше общество

Двадесет и третия ден от четвъртия месец на 2012 година... Телефонно обаждане прекъсва дълго планирано подреждане на гардероб. Предложение за работа тази вечер. Следва кратко колебание - избор между две черни рокли, едната малко по-черна от другата... Слава богу поне обувките не бяха проблем, единствените ми подходящи за случая - черни на висок ток. И така след час пред огледалото, аз-пепеляшката се приведох във вид подходящ за поява сред хората от вишето ни общество. Поне така ми се струваше,защото това бе най-доброто в отчайващо неподреденият ми гардероб... Черна рокля до коляното, тъмен черен чорапогащ, черното "ново" откраднато и подарено ми сако, ужасна черна чантичка, станала моя собственост след почтена служба на някоя от братовчедките ми, мамините обеци и шареничко шалче на врата, струващо не повече от 3 лв. Огледалото, свидетел на всички тези тайни, все пак казваше можеш да излезеш така, не е чак толкова зле... Поемам дълбоко въздух и заключвам металната решетка на стаичката ми в Студентски град. Надявах се да не срещна някой познат на входа, за мое успокоение това не се случи. Изпратиха ме 3-4 кучета и двама бездомници, леко подпийнали и гледащи с надежда кофите за боклук и всичко това на фона на кънтяща поп фолк песен. Стигнах до спирката на "каляска" 94 и прилежно си купих билети. След 10-15 мин. бях пред двореца - НДК. Обаче вместо да пристигна последна на бала - както се случва в приказката, бях първа и се наложи да поизчакам 30-40 мин. моя колегa. Оказва се и, че бала не е никакъв бал, ами Третите награди на фондация "Стоян Камбарев" за млади таланти в сферата на изкуството. "Грандиозното" събитие беше в Sofiq live club. Моята (нашата) работа беше да пълним стъклени чаши с бяло вино. Няма да повярвате колко жадни се оказаха тези важни хора - преброихме 6 празни кашона с по 6 бутилки всеки. Явяваха се кавалери, които носеха на колежките си по две чаши вино и други, които просто се връщаха да напълним повторно чашите им. Съвем височайши изглеждаха тези, които искаха направо бутилката. И всичко това се случваше на благотворително събитие, където се очакваше да се съберат някакви средства в помощ на фондацията. Но уви безплатното блазнеше повече от белите пликове за дарения. Сред организаторите на събитието се оказа Деси Тенекеджиева - усмиханта и любезна дама, която незнайно защо беще избрала също черното за себе си. Последваха много лица, които съм виждала само на картинка. Ники Кънчев, за който единодушни бяхме колко много е отслабнал. Петър Стоянов, които ни подмина. Антония Петрова в компанията на неизвестен за мен господин. На живо опредлено ми се видя по-красива, дори перфектна... но все пак да отбележим, че не беше мн светло в мазето на големия дворец. Но няма как да се отрече, височината и финеса на тази дама - почувствах се, като недъгаво джудженце до нея. Актьорът Павлин Петрунов или Яворчо от "Седем часа разлика" се оказа най-земното същество, което срещнах тази вечер. Последваха Мелинда и Тодор Гаджалов,които също бяха сред познатите ми лица. Странно как успях да дам и чаша вино на Маргарита Попова, която от любезност или и аз не знам какво, ми благодари. Изобщо беше шарено и разнообразно - изобилстваше от свякакви образи и важни постове. С известно облекчение си отдъханах, забелязвайки по-лошо облечени от мен хора, интерсното беше... че изобщо не им пукаше. Разляхме си виното, послушахме няколко песни докато босите ми крака си почиваха от лошите токчета и когато телефона отброи двадесетия час си тръгнахме. Пепеляшка искаше да се качи на "каретата" си с номер 94, да свали прекрасните черни високи обувки и да ги замени с китайските си лилави джапанки, черната рокля с раздърпаните си домашни дрехи и най-важното да приготви вечеря на своя принц. Харесва ми да съм си пепеляшка и да съм истинска - доста по-удобно е. Не се срамувам, че не нося грим всеки ден и не ми се налага да общувам с хора, които не са ми приятни,защото протокола и обноските го изискват. Още по-малко афиширам добрите си намерения, за да се изтъкна пред хора, които изобщо не биха оценили моя жест. Хареса ли ми живота на принцесите, не съвсем... предпочитам блаженото удобството на джапанките... но все пак съм благодарна за разнообразието, което ми поднесе тази вечер. Ето защо реших да споделя видяното и преживяното с вас.