Малко лирическо отклонение.... което засужава да бъде прочетено!

"Снощи някъде някой е правил секс с някого. Хубав, пълен, забранен, първосигнален секс. От тези, които оставят следи по тялото и ухание в дома ти.
Тази нощ някой е изневерил, а на друг са изневерили. Спали сте блажено в топлите си легла, докато някой е разбивал нечие сърце, докато друг пък е усещал в стомаха си първите пеперуди на влюбването.
Нечия възглавница е попивала сълзи от обида, от липса, а пък друга е била изритана на пода...
Тази нощ някои съседи не са спали добре, забивали са юмруци в стената, псували са и гневно са се завивали през глава.
Понякога нещата просто се случват. Въпрос на обстоятелства, на настроение, на определено осветление дори ... Но никога не е въпрос на съвест. Съвестта е за децата ...
Сега играем игри, от които сме се страхували преди. Всъщност това са старите детски забавления, но по-жестоки, по-животински, без кръв и сополи. Игри на ловец и плячка, на сила и подчинение, на стражари и апаши, игри на прелъстяване, на самодоказване...
Всички се бием в тази война. Понякога сме профи, друг път - аматьори ..
И най-важното: винаги има ранени и убити!
А ти къде беше тази нощ?"

Това е най-страхотния цитат, на който съм попадала от доста време насам! Толкова истини и така интересно поднесени!!! Поздравления за автора... който и да е той :)))